Форум » В ПАМЕТ НА / IN MEMORIAL » БЪК » Ответить
БЪК
buba: Един незабравим приятел
Ответов - 21, стр:
1 2 All
buba: Моста на дъгата ... Точно до самия рай, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата. Когато умре някое животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно. Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце. И тогава минавате под Моста на дъгата. Заедно завинаги ...
buba: Ето го мойто момче
buba:
buba: Не знам дали ще повярвате, ама тсй ми беше ВСИЧКО на света....... Дойде при мен като подарък от Москва. Беше пътувал в кашонче с надпис "ИГРУШКА" И си мълчал през цялото време на полета Тогава бях на 12години. Съжалявам, че нямам бебешки снимки - беше като котенце - мъничко, пухкаво, много пъргаво, с малки щръкнали ушенца и любопитно носле Виждаш го и си негов за цял живот - е, поне с мене така стана
buba:
buba: Тук е с другото ми кученце, Лъки ( малко надуто, но много любимо пекинезче) - той е друга болна тема
buba: Тая снимка е от деветия му рожден ден
buba: А червеният нашииник му бях купила малко по - рано, но не като подарък, а за наказание - трябваше да се срамува като го носи, щото пак ми беше забегнал по кучки
buba: Тук вече е на 10 год. в любимия си парк за разходка и през любимия му сезон
buba: Обожаваше снега
buba: ...и свободата
buba:
buba: Ето и тия двете гнидички живяха у нас, но за съжаление за много кратко
buba: Това са Лъки2 и Меги. Мегито е фъцката с пуловерчето - най - сладкото и единствено женско кутренце в нашта къща Беше невероятна сладурана
buba:
buba: Е мъжкар си беше Не че е моя, амааааааа
buba: И тва момче е гледано от 1990 до 2001. Такива неща като гранула и калции - НЕМА. Прав беше като струна, здрав като бик..... Гръкляни и телешки салам е ял
buba: Колко имам да ви разправям за негооооооо Да не си помислите, че с послушание нещо ще се хваля Нищо подобно По диво, непокорно и своенравно животно от него още не съм видяла. Руско- европейска лайка - повече да обяснявам ли? Всичките му инстинкти бяха на гребена на вълната във всеки миг от живота му. Даже някъде към 4 му година се научих и да не му се сърдя много Ами то отвътре го бута, кво да му се сърдя на момчето
buba: А ето и една много малка част от поколението на Бък Това е Блеки на 45 дни, роден през 1997год.
buba: Днес стават 18 години от раждането на моя Бък Ей, не се забравят тия гадчета и тва си е Предлагам да изпратим подписка до ГОРЕ с искане -ясно и категорично- наште приятели да живеят поне колкото нас!
osobenoto: Амин!
полная версия страницы